четвъртък, 25 декември 2008 г.

За Бога, братя, не пътувайте - 2

Преди време бях писал за неволите ни с нашето консулство в Истанбул. Големият проблем е в това, че цялата ни система на Външно министерство е скапана. Не смея да кажа навсякъде, за да не съм неточен, но със сигурност на повечето места по света не можем да разчитаме на българските власти да ни помогнат. Такава според мен е държавната политика - да не се помага на българските граждани!

Последният страхотен пример е от Макдеония - един човек описваше неволите си по телевизията. Спрели го полицаи и му искали 250 евро, защото няколко километра по-рано бил настъпил осевата линия! Откровена подигравка и изнудване!

Без да се впускам в много коментари ще спомена две реакции на нашите хора от Външно. Първо консулът на Република България в Македония обяснил на човека, че да, такава е практиката. Ама законно ли е да му взимат паспорта, питал човека. Ами има такава практика, отговорил идиота. Е като има такава практика той какво е направил срещу нея? Ама сетил ли се е изобщо, че е негова работа д ане позволява съществуването на практики на малтретиране на българските граждани в държавата, в която е консул?

Втората реакция, която ме изкефи максимално, е на някакъв отговорен другар от Външно министерство. Той пък ни обясни, че ако в България спазваме закона за движение попътищата еди-колко си процента, зад граница трябва да го спазваме 200%! Абе, малоумник, човекът го е спазвал може би 200%. Ама и триста процента да го беше спазвал, пак щяха да му кажат, че преди няколко километра е настъпил осевата линия. То е очевидно, г-н Идиот-2, че са си го измислили. И то безолчливо - даже не са се опитали да измислят нещо смислено. Настъпил осевата линия!

Най-потресаваща ми е безнадежданата несъстоятелност на нашите институции, която лъха от това послание - моля ви, направете всичко възможно да не ви създадат проблем в чужбина, защото ние сме абсолютно неспособни да направим каквото и да било за вас! Спазвайте законите им 200% (абе как се спазват 200% законите?). Ами да им олижем задниците за по-сигурно?

Както казвам, за Бога, братя, просто не пътувайте. Ама и това е тъпо. По-скоро пътувайте еднопосочно и посоката да е наляво, ако гледате към Дунава от София.

Или, ако все пак ще си стоим тук, да изметем някак тези слабоумни тапири, които пак позволихме да ни управляват. Просто положението ми се вижда нетърпимо вече.

Brasserie 2030

Ами не ми хареса. "Brasserie 2030" е ресторант уж с френски стил, втора серия на Brasserie-то, което се намира зад градинката на "Солунска" и "Ангел Кънчев". Поне мисля, че са от една верига, де. Може да бъркам нещо.

2030 се намира на ъгъла на бул. "Вапцаров" и ъл. "Банат". Това е в тази част на "Вапцаров", която е между "Кошарите" и Южния парк. Много хора не вярват, че там все още е бул. "Вапцаров", най-малкото защото изобщо не прилича на булевард, а по-скоро на уличка с една лента за движение. Много приятно място.

И ресторантът също е с много приятна обстановка. А освен всичко е на две преки от там, където живея. Менюто е каквото трябва да бъде в изискан ресторант - има пет манджи на кръст. Може би виненият лист можеше да е малко по-дълъг, но не това му е проблемът (ако изобщо име проблем, де, може просто на мене да не ми е харесал).

Първото, което не ми хареса, са префърцунените сервитьори (или поне нашия префърцунен сервитьор). След дългото избиране на вино от кратката винена листа (това беше първотро и най-спешно нещо, защото за двете преки от вкъщи до там такава виелица ни брули, че бяхме премръзнали мокри) се спрях на някакво френско вино - "Chateau Des Carne Cantillac Bordeaux", както е обявено. Всички букви главни, американски стил. Та за префурцунчото - не можа да каже просто "Съжалявам, господине, нямаме от това вино, свършили сме го, готвача го изпи и т.н.", ами вика "Бихте ли избрали друго вино, от това очакваме новата реколта?"!

Както и да е, не се смятам за много изискан, та може за това да ме е подразнил човечеца. Или той не ми е изглеждал достатъчно изискан, за да му бъдат простени тия сложни изкази.

Докато чакаме новата реколта мушнахме (май 2 бутилки) St Emilion и хич не сбъркахме. За съжаление обаче решихме да сменим и за още по-голямо съжаление се оставихме да бъдем посъветвани от моя приятел Фунчо (галено от Префърцунчо). Та така попаднахме да забележителния киселяк Castillo De Molina, Pino Noir Reserve, San Pedro, Chile. Аз доста си падам по пино ноар, също така и по Чили, когато става дума за вина. Ама дали не съм попадал друг път на въпросното вино или просто там си беше вкиснато, не нам... Не ми хареса, а пък и на другите не хареса, значи не съм сам (на другите самият ресторат им хареса, да ви кажа). Трябваше спешно да минем на Pouillac (пак от Бордо), за да оправим лошия вкус. Това си го биваше, даже малко повече от St Emilion-а.

Другото, което не ми хареса, беше б ългарската версия на менюто. Хиляди дразнещи версии на иначе френски думи, незнайно защо където във френската версия е било "de" (този предлог, който франсетата използват за щяло и нещяло и по-скоро имаме навика да го произнасяме като "дьо" с известни особености, които аз лично не владея) във въпросното меню беше под формата "ди". За съжаление не си спомням пример от менюто.

Но пък си спомням какъв прочит е предложен за патладжаните, които иначе им викат на френски Aubergines. Викат им "обърджин" на български. Ами сори, ама като ще демонстрираме френски стил, поне на патладжана да викаме "обержин", какъв е този английски прочит?!

Пък и сега, като се загледах в сайта им, ами той е само на английски. Ми няма го на български даже, което ми се видя леко нахално. Аз ако си кръстя заведението "Brasserie" и ако го опиша в програмата.бг като двъхновено от "онези романтични улични кафенета във Франция", бих му сложим поне и една френска версия на сайта.

Иначе ядохме един селски хляб (с дебела кора), който го пекат там - беше изключителен. Салатата от печени чушки с козе сирене също страхотно ми хареса. Подобни бяха и отзивите на другите за нещата, които те ядяха.

Друго важно нещо - има истинско крем брюле. Не казвам, че на другите места крем брюлето е лошо, но там има истинско крем брюле. В ниска разлата чиния и го фламбират пред теб с горелка за крем брюле, както си му е редът. И е много хубаво, разбира се.

Абе явно ще се върна, да видя дали няма да си пооправя мнението. Или пък и без да си го оправям (защо ми е?) да си хапна пак от брюленцето.

Празници и т.н.

Честита Коледа!

Събудих се около 4 сутринта. Дали от преяждане, или за да премисля отново всички хиляда и едно неща, които премислих последния път (преди няколко дни), когато се събудих около 3 часа?

Готино е да е Коледа. Особено, когато следващия работен ден е след толкова дни, че не мога да ги сметна колко са. Обичам празничното настроение и мотаенето от магазин на магазин, от ресторант на ресторант и от роднина на роднина. Е, преди години като чели беше много по-приятно, защото София беше много по-чиста. Не знам дали си спомняте, толкова отдавна беше. Но определено е добре да е чистичък градът - помага не само на празничното настроение, но и на ежедневното такова, пък и на смочувствието.

Онзи ден разглеждахме с един колега по някакъв повод снимки от остров Самотраки. Виж, викам му, на този остров, на който хората не са никак богати, как всичко е чисто и подредено. Удоволствие за окото. Той ми отговори "Имам чувството, че само в България е толкова мръсно"! Не е прав, бил съм в страни, в които е мнооого по-мръсно. Е, те са все или арабски държави, или пък са в десятката на света по бедност например. Тия, с които искаме (поне аз, де) да се сравняваме, са на светлинни години по отношение на чистотата.

Някой викаше, че Париж май бил хубав, но бил много мръсен. Ало! Ела да идем дотам, да се разходим една-две вечери - само страхотния начин, по който се чувстваш там веднага изключва вероятността това да е толкова мръсен град. Той и не е, де - те го лъскат редовно (всъщност, всяка нощ, за разлика от тук, където боклукът товари често в най-пиковите часове на деня).

Само като разказвам за Париж и ми става едно празнично...

Хубавото (дали ?) е, че на 27-и заминаваме за Малта - там да посрещаме Новата година. Възползвах се от ранното си ставане днес да попрочета това-онова. Абе ще видим колко ще е хубаво - първото ми четиво беше от блога на Георги Чорбаджийски, който извършил същото преди 4 години - посрещнал човека 2005 година в Малта. Доста негативизъм насъбрах от ранни зори. Е, след като прочетох коментарите и както си представям, е ще протече нашето пребиваване там съм по-скоро оптимистично настроен. Само да ми потвърдят резервацията на джипчето.

Ще снимам и ще разкавам като се върнем. Сега ще се възползвам от спокойствието на ранния час и от уютната атмосфера, която ми създава чисто новия климатик Daikin с двузонов сензор за присъствие, за да напиша още едно-две впечатленийца от последните (празнични) дни.

сряда, 10 декември 2008 г.

Не си купувайте Мазда

Вече ми писна. Затова колкото и да ми харесва самата кола (много е яка) и колкото и да са ми приятни момичетата в сервиза, които приемат колите за ремонт (тях съм ги виждал много пъти - прекалено много за годината и половина, откакто имаме колата), реших да напиша какво мисля по върпроса за Мазда и най-бързия сервиз в света.

Сериозно, сега ми изглежда като майтап, но когато решихме да си купим кола за фирмата се спряхме на Мазда, ни обясниха много гордо, как по вестниците даже пишело, как автомобилите Мазда престоявали най-малко време в сервиза (някаква статисктика).

И ние гордо си купихме новичка Мазда 6 - страхотна кола, случвало ми се е да ме спират полизай, без да съм нарушил нищо, само колкото да си поговорим и да ми кажат колко ги кефят тия Мазди. Як дизайн, хубав цвят, комфотна и добре обзаведена, достатъчно бърза. Екстра!

Почнахме обаче да си я караме във фирмата и взехме да се тормозим здраво. Има един филтър за твърдите частици от изгорелия дизел. Демек за саждите. Та тоя филтър ги улавя и не дава да излизат в атмосферата. Много добре. Околната среда е важна. И други коли (всички модерни де факто) го имат. Само че на Мазда изпълнението е доста загадъчно. Този филтър е самопочистващ се. Самопочистването става при много висока температура. Т.е. тази операция се задейства при добре загрял двигател и става (доколкото разбрах от тези в Стар Моторс), като се впръсква гориво с маслото (?!) и после то изгаря някак си, като при това се достигат високите параметри, необходими за почистването на филтъра. Предполагам, че е доста неточно обяснението ми, защото автомонтьорството е от нещата, с които още не съм се заел, та не съм най-вещия.

Това, което обаче знам със сигурност, е че като не си довърши замопочистването, ако водаача на съответното МПС неблагоразумно загаси колата, преди да е свършило, тогава вероятността филтърът да се запуши несамопочистваемо е много голяма. На нас ни се случваше по едно време на две седмици. И като стане несамопочистваем тоя филтър (вече светва една лампичка, която те информира за това), отиваш в сервиза, където за около 4 часа ти го почистват (връзват някакъв компютър към колата, която форсира двигателя през цялото време на малко над 2000 оборота). Представете си колко е приятно да пресичаш цяла София в задръстванията, за да идеш до Горубляне и да висиш 4 часа някъде в околността и това нещо всеки 2 седмици!

Е, има и друго неприятно нещо в цялата история. Да оставим насрана факта, че всеки път те разпитват с достатъчно качествен дизел ли караш колата (ние след първия случай сипваме само най-скъпото гориво от OMV) и т.н. Номерът е в това, че споменатото впръснато в маслото гориво, след като не е успяло да се изразходи, поврежда маслото. Т.е. при повечето от тези посещения ние сменяхме и масло. Около 250 лева излиза. Страхотно удоволствие.

След като дълго време си пилехме нервите с тоя проблем и всеки път от Стар Моторс ни обясняваха, че това е положението (с подтескт, че има нещо в начина, по който ние я експлоатираме, което води до проблема), накрая май им пратиха нова версия на софтуера на компютъра на автомобила и след поредното ходене са го качили и проблемите почти престанаха.

Искам само да кажа, че това за мен е фабричен дефект, за който те много добре са знаели и най-нормалното нещо на света (само че белия свят) е да ни компенсират за създадените ни от тях доста неприятни проблеми.

Всъщност поводът да напиша тази статия е последната случка. Нашата все още много гаранционна Мазда Шестичка миналата седмица сдаде багажа. Или поне двигателят й го сдаде. Установили, че на единия цилиндър нямало компресия. И чакаха няколко дни от Австия да им кажат какво да правят. И дочакаха. Казали им да сменят двигателя. Хаха.

И сега чакаме двигател. Да кажем, в началото или в края на януари може да дойде. През цялото това време ние ще седим и ще си плащаме лизинга на количката, ще псуваме и ще си спомняме за блаженното време, когато се кефехме, че сме си купили кола, която е от тия, които най-малко престояват в сервиза. Нашата престоя там мнооого време.

И разбира се, ще си купим друга кола (друга марка!), а за тази ще търсим купувач, който поне ще получи автомобил с чисто нов двигател на цената на година и половина карана Мазда. И няма и да ни мине през ума, че тези от Стар Моторс се чувстват неправи в случай.

А си спомням, че на един колега му смениха фотоапарат, който си купил от Щатите, понеже решили, че дефекта е по тяхна вина. Даже не помня гаранционен ли беше... Само че фотоапарата не беше Мазда, а Сони...

вторник, 9 декември 2008 г.

Твърди като гранит

Майкъл Лий дойде на посещение. Дойде специално, за да покаже, че няма лошо отношение към нас (или всъщност има, но то не е тенденциозно и е готов при първа възможност да си го промени). Беше казано по медиите, че идва по идея на Оли Рен - за да не продължават да викат нашите, как позицията на Лий си е негова - нали казаха по едно време (една от хилядите им изцепки), че той едва ли не самолично ни е спрял парите и че това не била позицията на Европейската комисия...

Човека дойде и спази всички правила на доброто поведение. Това за съжаление не може да се каже за домакините му. Те продъжават с упоритостта на добър комунист да демонстрират колко са ядосани(?!) на лошото държане на г-н Лий. 

Поредният обиден (даже не пожелал да се срещне с г-н Лий) е заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството. Той смята, че сме жертва на "поръчкова схема, която се разиграва с програмата ФАР". 

Т.е. отново се прокрадва лайт мотивът, че ние сме си много добри, но има кампания срещу нас.  Това винаги ми напомня за Хаити - първата република на чернокожи в света, повече от двеста години са независими хората. Лошото е, че държавата е в изключително окаяно положение. Изсекли са около 80 % от горите, вследствие на което сега не могат да се спасят от наводнения и урагани. Докато казах, на летището тока спря и по-тъмнно (ама тъмно ви казвам) трябваше да търся пътя от самолета изхода - пеша става придвижването от самолета до сградата на летището. Ток имат в столицата понякога, всеки е запасен с едни големи щайги с акумулатори. Основен отрасъл от икономиката е отвличането на хора - сериозно ви казвам, истинска индустрия си е. Имат точна информация за материалното положение на хората, включително какви спестявания има човека в банките в Хаити и Щатите, какви апартаменти има и т.н. 

Та в Хаити също смятат, че спрямо тях има негативна медийна кампания в развития свят! Защо му е на някой да злослови срещу Хаити? Най-тъпото е, че държавата има всички дадености, за да е супер добре. Преди да изсекат горите климата е бил чудесен, намират се на един хвърлей разстояние от Щатите, т.е. могат да продават, каквото произведат, на воля и т.н.

Е и ние сме така. Премиерът Станишев, доколкото разбрах, се е държал много строго с г-н Лий. Браво! Така му се пада! Г-жа Плугчиева също продължава твърдата линия на ощипана госпожица.

Единствения нормален представител на управляващите изгелжда е Миглена Кунева. Пък и много по-възпитана излежда от останалите (не знам дали правите някаква връзка между двете). Тя най-спокойно заяви, че правилата са за всички и за нас е много добре, че някой ни налага да ги спазваме. 

Друго си е да си еврокомисар на годината. 


неделя, 7 декември 2008 г.

За Spaghetti Company и лошото обслужване

Много харесвам ресторант Spaghetti Company - на партера на ЦУМ се намира, сигурно всички го знаят. Май вече има и в Младост, но аз знам този в ЦУМ и ходя редовно (не много често, но редовно) там.  Обстановката е много приятна, мястото оставя усещането за приятно шумно и оживено, селекцията от вина е много добра, кухнята определено си я бива. 

Има един десерт - бяло тирамису. Май по някакъв друг начин се казваше в менюто, но представлява нещо като бишкоти с лек бял крем и сиропирани. За съжаление от известно време (година...) този десерт го развалиха. Вече го дават доста сух, докато преди беше много добре сиропиран и изключително хубав! 

Телешкото карпачо е друго нещо, което там ми е любимо. Има и една салата със  сушени домати в кошница от пармезан. Също си заслужава да опитате.  

Това, което най-много ям в този ресторант, е пица "Прошуто". Честно ви казвам, много е добра тази пица. Като че ли няма нищо кой знае колко специално в нея. Просто е пица с истинско прошуто, нарязано, както си му е редът, на тънки филийки и много приятно запечено. Ако обичате прошуто, но не сте го опитвали запечено, например на сандвич или добре направена пица, пробвайте.

Та вчера опитах отново да ям въпросната пица в Spaghetti Company. Отидохме с приятелката ми към три следобяд умрели от глад (специално аз) и някак целия ден обещаваше да е много приятен. От онези лежерни дни, в които се мотаеш целия ден в леко меланхолично настроение, заради времето може би, а може да е и заради снощното късно лягане, придружено със съответните причини за това. Изглежда нищо не можеше да ни влоши приятното и спокойно, лежерно разговорливо настроение. Даже съботните задръствания не успяха. 

Когато донесоха първо яденето на приятелката ми (доста бързо, между другото), а мойта пица "Прошуто" я нямаше, пак не ми се видя, че се случва нещо изнервящо. Изпих си бирата, бъбрейки с Катя и одумвайки плевенската мадама и чуждоземния й бойфренд, който седяха на нашата маса. Бяхме седнали на една от онези дълги маси на входа с високи столчета около тях. От тези дето се регулират на височина и имат пружина.

Към три и половина приятелката ми си беше изяла нейната порция (с моя помощ, тъй като бях толкова гладен, че не можех да я оставя да си хапва сама). Русата ни сервитьорка за втори или трети път ни увери, че пицата ми се прави, току що била проверила. 

Към четири часа й казах на блондито (която, между другото, ми говореше на ти и т.н.) да каже дали ще идва тая пица до 5 минути или да си ходим просто. Да ви кажа честно, още не ми беше развалено настроението. Вече си допивах втората бира, а за трета нямаше мегдан, щото вечерта трябваше да се ходи на два Никулдена и си представях как ще си ям пицата без бира, ама карай...

И те ми донесоха пица. Вече една друга сервитьорка ни обслужваше, блондито нещо не й беше удобно вече май. 

Пицата, която ми донесоха беше с някакво сирене, с нарязано, непечено прошуто отгоре. Студено (загрято само от топлината на самата пица отдолу). Ами побеснях. Отнесох я на готвачите, където един пишльо ми обясни, че работел там от 3 години и така се правела тази пица. 

Егати и нахалството! 

Единствено ми е неприятно, че няй-много кавга отнесе втората  ни сервитьорка, която беше едиствената адекватна в цялата ситуация.

Много е жалко, че една сервитьорка на не достатъчно добро ниво (интелектуално и професионално) и един неподходящо изобретателен и нахален готвач могат да развалят място, на което всичко си му е наред.

петък, 5 декември 2008 г.

За Бога, братя, не пътувайте

Ходих в Истанбул септември месец. Всъщност ходихме двамата с Катя (май бютифул гърлфренд). Не на почивка или раходка. То даже почивката ни точно свършваше - бяхме в Слънчев бряг, откъдето минахме на връщане от Гърция. Дето се вика в Плевенско - през Кайлъка та за гарата. Но ние така обичаме - дай ни да обикаляме. Та в Слънчев бряг разбрахме, че обиколката хич не е свършила, тъй като сина на Катя, заедно с неговата приятелка отишли до Истанбул на екскурзия. От петък до понеделник. Понеделник беше почивен ден - национален празник, 22-и септември, ден на Независимостта на България. И още в събота сутринта, малко след като пристигнали, им откраднали дамската чанта на приятелката с всичко в нея, т.е. с всичи парички и документи. Кеф!

Тук ще отворя една скоба. Винаги съм се чудел защо екскурзиите за Истанбул са така пресметнати, че да пристигнеш там около 6 часа сутринта - време, по което в хотела никой не те иска и трябва да чакаш на някоя пейка поне до 12 часа, когато всички нормлни хотели почват да настаняват. Или пък да се юрнеш на първото организирано мероприятие от екскурзията, след като си се претрепал от нощното пътуване София-Истанбул. Ама това между другото, отдавна се чудя. От както за пръв и последен път се възползвах от това удоволствие, наречено "организирана екскурзия до Истанбул с автобус".

Та хората останали без пари и документи. Ходили в консулството и там има казали някой от България да изпрати по факса копия от актовете им за раждане, та да задействат процедурата по издаване на пасавани. Имало май някакъв начин това да стане преди понеделник, нищо че са почивни дни, та да могат да се върнат заедно с останалите от екскурзията.

Както и да е, сега вече ми е ясно, че такъв начин не е имало, понеже ония са пълни идиоти. В крайна сметка не намерихме кръщелното на сина на Катя, неделя вечерта се прибрахме до София да вземем на паспорта й (моя си е винаги в мен, да не би да ми се наложи ей сега да тръгна за Буджумбура) и понеделник се понесохме към Истанбул. Стигнахме привечер, намерихме нашите хора, хапнахме и пийнахме в един приятен ресторант близо до Света София, изобщо съвсем наивно си прекавахме времето добре.

На другата сутрин спокойно се понесохме към консулството. Катя предварително се беяе информирала къде се намира (Бул. Ахмет Аднан Сайгун № .44) и от колко до колко работи (понеделник до петък от 9 до 18 часа). И двете ценни информации са достъпни, както е редно в модерните времена, в които живеем, от сайта на консулството - http://www.bulgarianconsulate-ist.org/bg/index.html. Само дето нито една от двете не е вярна! Консулството се намира на номер 34, вместо на 44... Запишете си го, ако ще ходите натам.

По-лошото е, че това с работното време няма нищо общо с действителността! Ние отидохме към 11 часа, озовахме се пред една врата с огромна опашка отпред и без никаква идея как поне да разберем какво да правим. Оказа се, че начинът е да дебнеш пазача на консулството да си подаде муцуната през един защитен с решетки отвор в масивната метална врата. В този момент трябва да си много чевръст, да успееш да пребориш всички останали, които се опитват също да се доберат до него. Е добрахме се (Катя пребори всички) и разбрахме следното: "Елате утре, ние работим с граждани до 12 часа"!!! След като на Катя синът и и приятелката му бяха ходили вече в събота и т.н.

Катя, разбира се, каза че няма да дойде никакво утре и че няма да си тръгне, докато не я приеме консулът. Охраната беяе шашнат и вика "Това ли да му кажа?". Ами това, какво друго. Подходът свърши работа, на следващото отваряне на амбразурата едрото момче ни каза, че консулът щял да ни приеме, когато дойде! Е кога да дойде, той не е ли на работа?

Както и да е, де, след рекордно кратките 15-ина минути ни пуснаха вътре и ни приеха някакви служителки - изглежда консулът не планираше да идва... Скараха ни се страхотно за няколко неща поне. Тази, която ни се караше, си беше голяма простачка, няма спор.

Едното от нещата, с които бяхме прегреяили, е че не носехме турски пари, а само долари. Пратиха ме да обменям 12 турски лири, те с пари не работели. Тия 12 лири са, за да ти продадат един формуляр, дето трябваше да се попълва. После се оказа, че те не ми трябвали само 12 лири, ами съответстващата на 500-600 USD сума!

Първо, ония идиоти, дето със скандал ме върнаха да обменям 12 лири, не можаха ли да споменат да този незначителен факт, за да се сдобия със съответната сума, да не да обикалям иначе рпиятния квартал като гламав?

И второ, това вече си е сериозно, тез служителки не можаха ли да кажат на децата още събота каква сума ориентировъчно ще им трябва, за да се измъкнат от сладурското консулство!?!?! Ами самата истина е, че нямахме толкова пари в нас. Не ни и мина през ума, като тръгвахме от БГ, че за тази непредвидена екскурзийка до Истанбул (ей го къде е) трябва да се подготвим финансово толкова добре. И сега търся по официалните сайтове някакви тарифи, не съм намерил. Идиотска работа ви казвам!

Както и да е, парите ги намерихме, затова има кредитни карти и банкова система. Но кавете ми как щяха да се оправят сина и приятелката му, ако не бяхме отишли? Нямат пари, нямат документи. Без пари (при това доста) се оказа невъзможно да си получия така необходимия пасаван. Без документи не можеш и хотел да си наемеш (даже да имаш прарички да си го платиш).

И от тази гледна точка погледнато, за какво са пратени тия в тоза консулство? Аз винаги съм мислел, че е за да помагат на българите в чужбина. Честно ви казвам, не се заблуждавайте! Не дейте да очаквате помощ от тях. Оня сладур на зратата, пазача, ме информира, че той бил там за да си изхранва семейството. Ами хубаво де, какво лошо има в това да си го изхранва, като си върши работата като хората? Другото страхотно нещо, което научих пак от него, е че българите в чужбина сме били само за да създаваме проблеми! На кого, бе, майка? Нали с моите парички, дето плащам като данъци, си пратен там да си изхранвая семейството, бе!

Още много разсъждения имам по темата, може още една статийка да напиша по-късно. За сега само ще кажа, че вече много добре знам защо наяите сестри така го закъсаха в Либия. Нямам никакви съмнения везе относно вината на нашите официални служби. Гьонсурати!

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Не е истина

"Плугчиева смята, че е пресилено да се твърди, че България губи 220 милиона евро. Като аргументи тя посочи, че са сключени договори по меморандум 2006 на ФАР за 75 милиона евро без националното съфинансиране, които ще бъдат поети отдържавния бюджет."

Това прочетох за срещата на Плугчиева с комисията по евроинтеграция. Статията е в news.bg

Ами нямам думи! Е кое му е пресиленото?! Няма да ни дадат нито стотинка от тези 220 млн. евро. Значи ги губим. Губим ги всичките, до последната стотинка. Много е хубаво, че поне част от тези, които са се надявали да сключат договори и да получат пари за проектите си, все пак ще ги получат. Това си е екстра. Но България губи 220 млн. евро. Губи ги. И като ви гледам, още ще загуби. Понеже сме щели да ги финансираме от държавния бюджет, значи не сме ги губели?! Как го измисли това? 

Все едно като ми удържат от заплатата да си викам, че нищо не губя, защото аз баничките ще си ги купя от спестяванията. Абе, както казва другаря Първанов, от бенефициенти се превръщаме в донори. Кеф, кеф, кеф...

сряда, 3 декември 2008 г.

Първанов насам-натам

Последните седмици ми се струват някак си изпълнени с всякакви изцепки на бг управниците. Най-много са тези, свързани с прословутите 220 млн. евро, разбира се. Но има и други.

Първанов е сред отличниците. От kafene.net прочетох следната част от негово изказване в Доха, столицата на Катар, където беше ходил да чете лекции на някаква конференция. Говорил за "трансформирането на България от бенефициент на международната помощ в донор”! Не ми се търси изобщо целия текст на лекцията му, за да вникна по-дълбоко в контекста на проницанията му. Как изобщо му хрумна да се хвали с това трансформиране?!Нали от бенефициенти на донори се превърнахме по следния начин: влязохме в Европейския съюз, за да станем по-добри и по-богати, почнахме да си плащаме членски внос (донорската част), но не почнахме да ставаме по-добри. И хората спряха да ни дават пари. Затова вече не сме бенефициенти. Защото не ни дават. Егати и кефа! То това е най-кофтито нещо, което ни се е случили напоследък, а отгоре на всичкото се фукаме. Бравос!
Пълния текст на статията в kafene.net е тук: http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=5173394

Като говорим за Първанов последната от поредицата статии от неговия почитател Иво Инджев също си я бива: http://ivo.bg/2008/12/03/омертата-около-първанов-се-пропука-ву/. Изобщо блогът на Иво Инджев си го чета всеки ден.

И като гледам в какви обиколки се е впуснал в последно време Президентът, не мога да не си спомня вица (ама виц ли беше, или по действителен случай) защо му била така вдигната прическата отзад на Първанов. Като малък майка му редовно го пляскала по тила и му викала: "Върви мама да завладяваш света!".