Brasserie 2030

Ами не ми хареса. "Brasserie 2030" е ресторант уж с френски стил, втора серия на Brasserie-то, което се намира зад градинката на "Солунска" и "Ангел Кънчев". Поне мисля, че са от една верига, де. Може да бъркам нещо.

2030 се намира на ъгъла на бул. "Вапцаров" и ъл. "Банат". Това е в тази част на "Вапцаров", която е между "Кошарите" и Южния парк. Много хора не вярват, че там все още е бул. "Вапцаров", най-малкото защото изобщо не прилича на булевард, а по-скоро на уличка с една лента за движение. Много приятно място.

И ресторантът също е с много приятна обстановка. А освен всичко е на две преки от там, където живея. Менюто е каквото трябва да бъде в изискан ресторант - има пет манджи на кръст. Може би виненият лист можеше да е малко по-дълъг, но не това му е проблемът (ако изобщо име проблем, де, може просто на мене да не ми е харесал).

Първото, което не ми хареса, са префърцунените сервитьори (или поне нашия префърцунен сервитьор). След дългото избиране на вино от кратката винена листа (това беше първотро и най-спешно нещо, защото за двете преки от вкъщи до там такава виелица ни брули, че бяхме премръзнали мокри) се спрях на някакво френско вино - "Chateau Des Carne Cantillac Bordeaux", както е обявено. Всички букви главни, американски стил. Та за префурцунчото - не можа да каже просто "Съжалявам, господине, нямаме от това вино, свършили сме го, готвача го изпи и т.н.", ами вика "Бихте ли избрали друго вино, от това очакваме новата реколта?"!

Както и да е, не се смятам за много изискан, та може за това да ме е подразнил човечеца. Или той не ми е изглеждал достатъчно изискан, за да му бъдат простени тия сложни изкази.

Докато чакаме новата реколта мушнахме (май 2 бутилки) St Emilion и хич не сбъркахме. За съжаление обаче решихме да сменим и за още по-голямо съжаление се оставихме да бъдем посъветвани от моя приятел Фунчо (галено от Префърцунчо). Та така попаднахме да забележителния киселяк Castillo De Molina, Pino Noir Reserve, San Pedro, Chile. Аз доста си падам по пино ноар, също така и по Чили, когато става дума за вина. Ама дали не съм попадал друг път на въпросното вино или просто там си беше вкиснато, не нам... Не ми хареса, а пък и на другите не хареса, значи не съм сам (на другите самият ресторат им хареса, да ви кажа). Трябваше спешно да минем на Pouillac (пак от Бордо), за да оправим лошия вкус. Това си го биваше, даже малко повече от St Emilion-а.

Другото, което не ми хареса, беше б ългарската версия на менюто. Хиляди дразнещи версии на иначе френски думи, незнайно защо където във френската версия е било "de" (този предлог, който франсетата използват за щяло и нещяло и по-скоро имаме навика да го произнасяме като "дьо" с известни особености, които аз лично не владея) във въпросното меню беше под формата "ди". За съжаление не си спомням пример от менюто.

Но пък си спомням какъв прочит е предложен за патладжаните, които иначе им викат на френски Aubergines. Викат им "обърджин" на български. Ами сори, ама като ще демонстрираме френски стил, поне на патладжана да викаме "обержин", какъв е този английски прочит?!

Пък и сега, като се загледах в сайта им, ами той е само на английски. Ми няма го на български даже, което ми се видя леко нахално. Аз ако си кръстя заведението "Brasserie" и ако го опиша в програмата.бг като двъхновено от "онези романтични улични кафенета във Франция", бих му сложим поне и една френска версия на сайта.

Иначе ядохме един селски хляб (с дебела кора), който го пекат там - беше изключителен. Салатата от печени чушки с козе сирене също страхотно ми хареса. Подобни бяха и отзивите на другите за нещата, които те ядяха.

Друго важно нещо - има истинско крем брюле. Не казвам, че на другите места крем брюлето е лошо, но там има истинско крем брюле. В ниска разлата чиния и го фламбират пред теб с горелка за крем брюле, както си му е редът. И е много хубаво, разбира се.

Абе явно ще се върна, да видя дали няма да си пооправя мнението. Или пък и без да си го оправям (защо ми е?) да си хапна пак от брюленцето.