За Бога, братя, не пътувайте

Ходих в Истанбул септември месец. Всъщност ходихме двамата с Катя (май бютифул гърлфренд). Не на почивка или раходка. То даже почивката ни точно свършваше - бяхме в Слънчев бряг, откъдето минахме на връщане от Гърция. Дето се вика в Плевенско - през Кайлъка та за гарата. Но ние така обичаме - дай ни да обикаляме. Та в Слънчев бряг разбрахме, че обиколката хич не е свършила, тъй като сина на Катя, заедно с неговата приятелка отишли до Истанбул на екскурзия. От петък до понеделник. Понеделник беше почивен ден - национален празник, 22-и септември, ден на Независимостта на България. И още в събота сутринта, малко след като пристигнали, им откраднали дамската чанта на приятелката с всичко в нея, т.е. с всичи парички и документи. Кеф!

Тук ще отворя една скоба. Винаги съм се чудел защо екскурзиите за Истанбул са така пресметнати, че да пристигнеш там около 6 часа сутринта - време, по което в хотела никой не те иска и трябва да чакаш на някоя пейка поне до 12 часа, когато всички нормлни хотели почват да настаняват. Или пък да се юрнеш на първото организирано мероприятие от екскурзията, след като си се претрепал от нощното пътуване София-Истанбул. Ама това между другото, отдавна се чудя. От както за пръв и последен път се възползвах от това удоволствие, наречено "организирана екскурзия до Истанбул с автобус".

Та хората останали без пари и документи. Ходили в консулството и там има казали някой от България да изпрати по факса копия от актовете им за раждане, та да задействат процедурата по издаване на пасавани. Имало май някакъв начин това да стане преди понеделник, нищо че са почивни дни, та да могат да се върнат заедно с останалите от екскурзията.

Както и да е, сега вече ми е ясно, че такъв начин не е имало, понеже ония са пълни идиоти. В крайна сметка не намерихме кръщелното на сина на Катя, неделя вечерта се прибрахме до София да вземем на паспорта й (моя си е винаги в мен, да не би да ми се наложи ей сега да тръгна за Буджумбура) и понеделник се понесохме към Истанбул. Стигнахме привечер, намерихме нашите хора, хапнахме и пийнахме в един приятен ресторант близо до Света София, изобщо съвсем наивно си прекавахме времето добре.

На другата сутрин спокойно се понесохме към консулството. Катя предварително се беяе информирала къде се намира (Бул. Ахмет Аднан Сайгун № .44) и от колко до колко работи (понеделник до петък от 9 до 18 часа). И двете ценни информации са достъпни, както е редно в модерните времена, в които живеем, от сайта на консулството - http://www.bulgarianconsulate-ist.org/bg/index.html. Само дето нито една от двете не е вярна! Консулството се намира на номер 34, вместо на 44... Запишете си го, ако ще ходите натам.

По-лошото е, че това с работното време няма нищо общо с действителността! Ние отидохме към 11 часа, озовахме се пред една врата с огромна опашка отпред и без никаква идея как поне да разберем какво да правим. Оказа се, че начинът е да дебнеш пазача на консулството да си подаде муцуната през един защитен с решетки отвор в масивната метална врата. В този момент трябва да си много чевръст, да успееш да пребориш всички останали, които се опитват също да се доберат до него. Е добрахме се (Катя пребори всички) и разбрахме следното: "Елате утре, ние работим с граждани до 12 часа"!!! След като на Катя синът и и приятелката му бяха ходили вече в събота и т.н.

Катя, разбира се, каза че няма да дойде никакво утре и че няма да си тръгне, докато не я приеме консулът. Охраната беяе шашнат и вика "Това ли да му кажа?". Ами това, какво друго. Подходът свърши работа, на следващото отваряне на амбразурата едрото момче ни каза, че консулът щял да ни приеме, когато дойде! Е кога да дойде, той не е ли на работа?

Както и да е, де, след рекордно кратките 15-ина минути ни пуснаха вътре и ни приеха някакви служителки - изглежда консулът не планираше да идва... Скараха ни се страхотно за няколко неща поне. Тази, която ни се караше, си беше голяма простачка, няма спор.

Едното от нещата, с които бяхме прегреяили, е че не носехме турски пари, а само долари. Пратиха ме да обменям 12 турски лири, те с пари не работели. Тия 12 лири са, за да ти продадат един формуляр, дето трябваше да се попълва. После се оказа, че те не ми трябвали само 12 лири, ами съответстващата на 500-600 USD сума!

Първо, ония идиоти, дето със скандал ме върнаха да обменям 12 лири, не можаха ли да споменат да този незначителен факт, за да се сдобия със съответната сума, да не да обикалям иначе рпиятния квартал като гламав?

И второ, това вече си е сериозно, тез служителки не можаха ли да кажат на децата още събота каква сума ориентировъчно ще им трябва, за да се измъкнат от сладурското консулство!?!?! Ами самата истина е, че нямахме толкова пари в нас. Не ни и мина през ума, като тръгвахме от БГ, че за тази непредвидена екскурзийка до Истанбул (ей го къде е) трябва да се подготвим финансово толкова добре. И сега търся по официалните сайтове някакви тарифи, не съм намерил. Идиотска работа ви казвам!

Както и да е, парите ги намерихме, затова има кредитни карти и банкова система. Но кавете ми как щяха да се оправят сина и приятелката му, ако не бяхме отишли? Нямат пари, нямат документи. Без пари (при това доста) се оказа невъзможно да си получия така необходимия пасаван. Без документи не можеш и хотел да си наемеш (даже да имаш прарички да си го платиш).

И от тази гледна точка погледнато, за какво са пратени тия в тоза консулство? Аз винаги съм мислел, че е за да помагат на българите в чужбина. Честно ви казвам, не се заблуждавайте! Не дейте да очаквате помощ от тях. Оня сладур на зратата, пазача, ме информира, че той бил там за да си изхранва семейството. Ами хубаво де, какво лошо има в това да си го изхранва, като си върши работата като хората? Другото страхотно нещо, което научих пак от него, е че българите в чужбина сме били само за да създаваме проблеми! На кого, бе, майка? Нали с моите парички, дето плащам като данъци, си пратен там да си изхранвая семейството, бе!

Още много разсъждения имам по темата, може още една статийка да напиша по-късно. За сега само ще кажа, че вече много добре знам защо наяите сестри така го закъсаха в Либия. Нямам никакви съмнения везе относно вината на нашите официални служби. Гьонсурати!