сряда, 26 ноември 2008 г.

Какво ме гледаш, и аз съм учуден

Като онзи рибар, дето вместо голяма риба извадил с въдицата крава. И неговото куче, което му рекло: "Какво ме гледаш, и аз съм учуден". 
Така ми изглеждат тия дни всичките ни топ политици, дето са в управлението - гледат се един друг и всеки се чуди, че Европейският съюз ни е наказал с 220 млн. евро, понеже ни мислят за по-корумпирани от всичко, което са виждали досега. Аз пък съм най-учуден, че наште се чудят. Не за друго, ами защото Европейските хора от много време ни казват в прав текст, че така, както я караме, няма да стане. 
Спомням си, че още в началото, като ни спряха парите по еди-коя си програма, хората се оплакваха, че такава липса на комуникация, каквато тогава ние демонстрирахме, не са виждали кикъде. Май изобщо не можаха тогава да разберат каним ли се да предприемаме нещо, за да подобрим ситуацията, или не. Мисля, че не са разбрали, защото просто никой не се е канел да прави каквото и да е. Даже напротив, имаше отзиви от нашите управляващи от рода на "Кои са те, че ще ни кажат на нас какво да правим". Щели сме да се оправим и без техните пари! Егати! Защо се бъхтахме тогава толкова да влизаме в Съюза и защо си плащаме членски внос като идиоти?!
Щели със собствени средства (от излишъка, де) да финансират програмите, за които Европа спря парите. То май се оказа, че и това не е толкова просто, де. И за това си имало европейски правила, които не го разрешават. 
После нашите подхванаха друга любима теза - те всичко си правели много добре, ама не умеели да го представят, както трябва да другите. И затова никой не бил разбрал колко добре се били справяли. (Те сега покрай 47-ия си конгрес пак това викаха - страшни резултати постигнали БСП в управлението, ама никой не бил разбрал.) И за да подобрят комуникацията сложиха г-жа Плугчиева, която през цялото време беше проводника на европейските заръки у нас и обратната връзка към Европейския съюз. Нещо такова, ако съм разбрал правилно. 
Е, сега и тя била много учудена от решението да ни вземат паричките, та заплашвала, че това нямало да доведе до подобрения по болните въпроси. (Тя за това може да се окаже права, за съжаление. Изобщо, това е големия въпрос - има ли нещо, което ще доведе до подобрение в борбата с корупцията и т.н.?!)  
Направо извират бисери от всяка реакция (щото сега изведнъж много са се разреагирали). Пак Станишев май беше рекъл по повод на лошото отношение на европейците към нас, че много несправедливо ни оценявали и че членството в Европейския съюз не било само някаква си борба с корупцията и някаква правосъдна система. Ами то никой не е казал, че е само това, хората само казват, че това ако е толкова не-наред, колкото е у нас, няма как да се съгласят да ни дават пари. Искат да знаят, че могат да разчитат поне на някаква проследяемост къде са отишли тия парио. Нали тези, от които са ги взели, за да ни ги дадат, ще ги питат. А там тия, дето плащат данъците, като питат, не си играят. Не знам защо, но съм останал с впечатлението, че гражданите в тия държави, за които говорим, доста им се чува думата сред управляващите. Направо се чудя защо, не го разбирам това нещо от моята си позиция при моите си упралвяващи. Тука само веднъж гражданите успяха, заради недовоството си да ги махнат, но няма и десет години оттогава (от 1997) и същите пак станаха на почит. А така се бяха омазали, че си е направо шампионско постижение на българския народ да ги забрави какви са за толкова кратко време.  

вторник, 25 ноември 2008 г.

С яхта по островите

Не ми се вярва да откривам Америка, но да прекараш лятната почивка на яхта е страхотна идея.
Ето няколко снимки за въведение в темата. Правени са с мобилни телефони, затова качеството не е много добро, но отразяват настроението.


На излизане на Дарданелите попаднахме в Бяло море. На тази снимка се вижда или един глям турски остров, чието име забравих, или оствов Самотраки, който също е там някъде и е много готин.



Хората изглеждат весели и щастливи. При това на тази снимка не са хората, а приятелката ми Катя.


И аз не падам по-долу (макар да не ми личи съвсем на тази снимка)



Е, всеки различно се справя с несгодите (има и несгоди, ако не съм споменал дотук...)

Първи стъпки в блогването

Постоянно се натъквам на последък на блогове, когато търся нещо по нета. Пък и приятелката ми все говори за блога на този, за блога на онзи.
От друга страна все се случват разни неща, които искам някъде да споделя. Не с някой конкретен човек, а така, с всеки, който иска да ги знае. 
Например колко ни е тъпа администрацията и колко е кофти да си загуби човек документите в чужбина и да разчита на помощ от нашите представители там. Все едно от умрял писмо да чакаш. Особено в Истанбул. Поне аз за там знам. Или пък колко страхотна може да изглежда пустинята. Или за кофата за боклук на Волф насред Странджа планина, пред полуразрушена сграда със знамената на България и Европейския съюз пред нея.
Ами за такива най-разни работи ми се говори (пише) понякога и то обикновено когато имам най-много друга ("истинска") работа за вършене. Например в момента щеше да е много по-полезно да обновя малко сайта на фирмата, че горкия плаче за ново съдържание от много време, ама...
 Ами това е, създадох си блогче и това ми първата проба, да видя как работи. Предполагам, че като с повечето неща и това ще ми омръзне скоро и ще го зарежа на средата на третата статия, но за сега ме кефи да си щтракам по клавиатурата, каквото ми хрумне.