Има един десерт - бяло тирамису. Май по някакъв друг начин се казваше в менюто, но представлява нещо като бишкоти с лек бял крем и сиропирани. За съжаление от известно време (година...) този десерт го развалиха. Вече го дават доста сух, докато преди беше много добре сиропиран и изключително хубав!
Телешкото карпачо е друго нещо, което там ми е любимо. Има и една салата със сушени домати в кошница от пармезан. Също си заслужава да опитате.
Това, което най-много ям в този ресторант, е пица "Прошуто". Честно ви казвам, много е добра тази пица. Като че ли няма нищо кой знае колко специално в нея. Просто е пица с истинско прошуто, нарязано, както си му е редът, на тънки филийки и много приятно запечено. Ако обичате прошуто, но не сте го опитвали запечено, например на сандвич или добре направена пица, пробвайте.
Та вчера опитах отново да ям въпросната пица в Spaghetti Company. Отидохме с приятелката ми към три следобяд умрели от глад (специално аз) и някак целия ден обещаваше да е много приятен. От онези лежерни дни, в които се мотаеш целия ден в леко меланхолично настроение, заради времето може би, а може да е и заради снощното късно лягане, придружено със съответните причини за това. Изглежда нищо не можеше да ни влоши приятното и спокойно, лежерно разговорливо настроение. Даже съботните задръствания не успяха.
Когато донесоха първо яденето на приятелката ми (доста бързо, между другото), а мойта пица "Прошуто" я нямаше, пак не ми се видя, че се случва нещо изнервящо. Изпих си бирата, бъбрейки с Катя и одумвайки плевенската мадама и чуждоземния й бойфренд, който седяха на нашата маса. Бяхме седнали на една от онези дълги маси на входа с високи столчета около тях. От тези дето се регулират на височина и имат пружина.
Към три и половина приятелката ми си беше изяла нейната порция (с моя помощ, тъй като бях толкова гладен, че не можех да я оставя да си хапва сама). Русата ни сервитьорка за втори или трети път ни увери, че пицата ми се прави, току що била проверила.
Към четири часа й казах на блондито (която, между другото, ми говореше на ти и т.н.) да каже дали ще идва тая пица до 5 минути или да си ходим просто. Да ви кажа честно, още не ми беше развалено настроението. Вече си допивах втората бира, а за трета нямаше мегдан, щото вечерта трябваше да се ходи на два Никулдена и си представях как ще си ям пицата без бира, ама карай...
И те ми донесоха пица. Вече една друга сервитьорка ни обслужваше, блондито нещо не й беше удобно вече май.
Пицата, която ми донесоха беше с някакво сирене, с нарязано, непечено прошуто отгоре. Студено (загрято само от топлината на самата пица отдолу). Ами побеснях. Отнесох я на готвачите, където един пишльо ми обясни, че работел там от 3 години и така се правела тази пица.
Егати и нахалството!
Единствено ми е неприятно, че няй-много кавга отнесе втората ни сервитьорка, която беше едиствената адекватна в цялата ситуация.
Много е жалко, че една сервитьорка на не достатъчно добро ниво (интелектуално и професионално) и един неподходящо изобретателен и нахален готвач могат да развалят място, на което всичко си му е наред.
Няма коментари:
Публикуване на коментар