Решихме да посрещнем 2009 година в Малта. Бях споменал за това в предишна публикация май...
И така...
Хванахме супер ранния самолет от София за Малта на 27.12.2008 г. - спомням си само, че станахме към 5 часа сутринта. До Малта се пристига бързо - около 2 часа е полетът. Кацнахме на летището около 8 часа местно време. Не разчитайте много на точност на часовете, но беше сутринта при всички положения.
На летичето ни чакаше колата, която бяхме наели през интернет. Всъщност беше джип! Като си спомня колко време се уговаряхме с човека, дето дава колите под наем, какъв точно да бъде джипа :) Основното, което трябваше да се избере е дали да е 6 местен или 4 местен. След дълги преговори се отказах да разбера за каква марка и модел става въпрос и избрах 6 местния. Е, оказа се, че не е свободен и се разбрахме, че и 4 местният ще свърши работа. Освен това ме информира, че джипът щял да бъде
Maruti Gipsy. Накрая успях и тая ценна информация да изкопча. Иначе, като го питах каква е разликата между 6 местния и 4 местния той (съвсем сериозно ви казвам) ми отговори, че в 6 местния се събирали 6 човека, а в 4 местния - 4 човека.
Както и да е, на практика не беше Maruti Gipsy, а си беше нормално Suzuki Samurai (оригинала на Maruti Jipsy). По-голямата изненада обаче дойде от това, че джипът беше открит! А пък дори и в Малта си изглеждаше хладничко времето. Вярно, че под 10-12 градуса не падна през цялото време, но все пак беше около 8:30 сутринта и беше валяло.
Всъщност се оказа, че не е проблем. Като казвам открит не съм съвсем точен. Имаше покрив и странични стъкла. И като пуснеш парното вътре си става топло. Нямахме проблеми с това.
По-интересното, разбира се, е лявото движение и десния волан на колата. Абе свиква се бързо, но през цялото време трябва да го имаш наум тоя факт. Много смешно се получаваше отвреме на време (не знам дали не ми е било смешно само на мене), когато за малко се замисля за друго и след миг гледам, че съм си отишъл в дясно и някакъв цепи срещу мене. Изобщо, навикът е голяма работа. До последно включвах от време на време чистачките, когато исках да дам мигач. Е, после пък като се върнах в бг правех същото, явно съм си обърнал част от навиците за едната седмица, прекарана там.
Компанията беше от 6 човека, но всъщност аз и Катя движехме почти през цялото време отделно, понеже останалите са големи почитатели на туристическите маратони и аз лично не успявам никога да ги догоня. Пък и не смятам, че като отида на някое ново място трябва денят ми да е организиран от местни екскурзоводи от сутрин до здрач.
Ако мислите, че преувеличавам, не сте съвсем прави - първия ден нашите приятели имаха 3 организирани мероприятия - на последното се включихме и ние. То беше винена дегустация, която, както може да се очаква от организирана винена дегустация с екскурзовод, беше много зле. Мисля, че на никой не му хареса.
И това не е всичко, на следващия ден хората станаха в 5 часа сутринта (!), за да се втурнат на следващата организация - екскурзия до Сицилия. Ние с Катя също си я бяхме платили, но като чухме в колко се тръгва и в коло се връщаме обратно (9 вечерта), направо ни призля. Всъщност на Катя съвсем истински й призля по други причини, та наистина не отидохме. За съжаление не видяхме Сицилия и профукахме доста пари на вятъра (нали си я бяхме платили вече въпросната екскурзия-изтезание).
Честна дума, не мога да си представя, че на цели 4-ма човека може да им е приятно да търчат в туристически униформи от 5 сутринта до 9 вечерта. Общо взето почти не се видяхме с тях, което си беше тъпо и ме изнерви, понеже си мислех, че отиваме да ни е приятно и да пием поне от време на време вино заедно.
Както и да е, не мислех да се спирам на тая част от преживяването, ама не се стърпях. Иначе Малта много ни хареса на мене и на Катя. Държавата е разположена в нищото на едно парче земя (мисля, че основният остров - Малта, е не по-голям от София), цялата е камениста, няма вода, щото няма планини и изобщо, да се чудиш от какво живеят. Обаче си живеят хората и да ви кажа, всичко им е наред. Точно с такова впечатление останах.
Със сигурност не им е леко, предполагам, че е доста особено да живееш на такъв малък остров, откъснат от света. Освен това, понеже са на стратегическо място - на средата между арабския свят и Европа, от там е минал кой ли не! Само че хората са успели някак да се възползват от това. Винаги ми изниква в главата сравнението с нас, които смятаме, че поради тази причина сме толкова ощетени, поже все някой ни е тъпчел заради мястото ни на кръстопът. Ами онези са дваж повече на кръстопът били, да ви кажа.
Езикът им е с арабски корени. Даже много си приличал с Ливанския - казват, че малтийците и ливанците спокойно се разбират. На времето арабите са присъствали силно по техните земи. Много ми е интересен фактът, че въпреки езикът и арабското си минало (доста приличат на външен вид), нищо арабско не се забелязва в държавата им. Не, че искам да обиждам моите приятели - арабите. Който ме познава, знае, че съм редовен по Северна Африка и с удоволствие ходя там. Но така или иначе там си е мръсно. И голяма част от арабите са си мърлявки.
При малтийците не можах да видя нищо такова. На всякъде беше чисто. В обществени тоалетни в нищото (в някакво градче с една църква, едно училище, полиция и 5 къщи) беше абсолютно чисто. Аз не влязох във въпросната тоалетна, Катя ходи, но щом тя каже, че нещо е чисто, значи е чисто. За много неща, които не мен ми се струват абсолютно чисти, тя има сериозни забележки.
Хотелът беше съвсем приличен. 4-те звезди са спорни, ни всичко си му беше наред. Е, решихме, че следващия път ще идем в 5-звезден, щото повече ни харесаха, а пък разликата за целия престой беше колкото пропуснатата екскурзия до Сицилия - сто и няколко евро. Малтийците са много любезни, но без никакъв намек от досадната натрапчива услужливост на хората в Истанбул например. Много ми харесаха. Всяват някакво непринудено спокойствие.
Пътищата са теснички, има и такива с много дупки по тях, но движението е абсолютно спокойно. Е, вечер се появява по някой джигит ала софийските герои, но можем и да ги броим за изключение от правилото. Щом толкова време нямах проблеми с лявото движение, въпреки глупостите, които правех от време на време и въпреки факта, че постоянно се губехме, значи движението им си е наред. Определено няма нищо общо с ужаса в Блгария.
Виж, указването на пътищата е доста странно... Н аповечето места, на които има указателни табели, те са така разположени, че да ги видиш само след като си поел по правилния път. А на много места нямаше изобщо и табели. Но пък да се загубиш не е никакъв проблем, понеже, при положение, че цялата държава е дълга 30-тина километра, все стигаш, за където си тръгнал.
Следва...
